КОПРИВАТА
При анемия, противопаразитна терапия, косопад и проблеми с кожата
Ето мнението на д-р Митко Ригов за използването на копривата:
„Копривата е растение, много полезно за човешкия организъм.
Използвана от дълбока древност, тя има доказани лечебни и профилактични свойства:
– подпомага имунитета и имунната реактивност;
– използвана е за профилактика и лечение на анемичен синдром;
– подобрява метаболитния статус – по-точно въглехидратната и белтъчната обмяна;
– благоприятства функцията та черния дроб, жлъчния мехур и жлъчните пътища;
– влияе добре на отделителната, храносмилателната и белодробната система;
– благоприятства овладяването на алергичните състояния;
– прилага се за по-бързо зарастване на рани, както и за спирането на кръвотечения;
– има място в борбата с оплешивяването и при някои козметични проблеми.
Копривата е природен концентрат на ценни аминокиселини, важни витамини (А, С, К, Е, В) и микролементи – особено желязо, мед, калций, магнезий и силиций. Тя
съдържа фитонциди – естествени антибиотици, антиоксиданти – флавоноиди, зелени багрила, глюкозиди и др.
Този широк набор от естествени биологично активни съставки обяснява нейното благотворно влияние върху организма. При такова разнообразие от положителни качества възниква въпросът как е най-добре да се използва това ценно за човека растение. Всяка една от частите на растението – цвят, корени, стъбло, листа и семена, има своето незаменимо биологично действие.
Особено ефективна при кожни болести е настойката от цвета на копривата. Семената помагат при бъбречно-каменна болест, стомашни проблеми и мъжка импотентност.
С най-голяма популярност и по-често прилагане се ползват чайовете, отварите и настойките от листата и стъблата на коприва. Те се събират в месеците от май до юли.
При сушене се губят част от свойствата, характерни за свежите растения, но все пак повечето полезни качества се запазват.
Съхранението на сухата коприва се извършва в платнени торбички, които се държат на проветриво място.
Може да се замрази зелена маса от копривата. За целта листата се измиват, подсушават се, нарязват се на ситно, след което се замразяват.
Корените се изкопават през пролетта и след това се оставят да се изпари напълно влагата от тях. Изсушените корени се стриват на прах и се приемат по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно. Отварата от 0,5 л вино с 5 супени лъжици семена помага много при импотентност. Същото въздействие има 1 чаена лъжичка смес от стрити на прах семена от коприва и смлян черен пипер, комбинирана с кокоше яйце.
По принцип у нас най-често се ползва настойката – например 2 супени лъжици сушена маса се заливат с 500 милилитра гореща вода и се оставят за 2 часа в затворен съд. Получената настойка се приема по 50-80 милилитра 3-5 пъти дневно.
До периода на цъфтене може да се приготвя и прясно изцеден сок от коприва. Приема се по 1/2 чаена лъжичка няколко пъти дневно.
Замразената зелена маса може да се ползва за смутита и фрешове. Чаят от коприва може да се ползва ежедневно и при други здравословни проблеми и за профилактика.
Разбира се, не трябва да се забравя и използването на копривата за кулинарни цели.
За профилактика и лечение на анемичния синдром и дефицита на желязо е подходяща супа или пюре от коприва, приготвено с едно кокоше яйце (или с 2 пъдпъдъчи яйчица). Друг вариант е гарнитурата към месо или птици да е пюре от коприва. Чай от коприва, комбиниран с ядки, сурови семена, яйце, също е подходящ вариант при малокръвие.
Супа и пюре от коприва със сирене/извара е комбинация, утвърдена като добър източник на калций. Като източник на желязо, витамин С, хлорофил и други биологично активни съставки може да се ползва попарена коприва за салата, която може да се
обогати с магданоз, булгур, киноа или накисната чия. Това съчетание може да се ползва също и при нарушение на липидната обмяна.
Въпреки своите доказани качества използването на коприва следва да бъде внимателно и даже въобще да се избягва при тромбофилии, свързани с нарушение на кръвосъсирването. Както и при бременност особено в последните месеци, при кръвотечения, наблюдавани при онкологични заболявани.